Това е описание как да оцелеете, ако се окажете сред мащабно насилие или дори война. Сглобено е от съвети на професионалисти за такива ситуации, подбрани и адаптирани за спецификата на нашата страна.

Времето да го прочетете е малко, а може да ви спаси живота.

ПОДГОТВЕНОСТ

Първо правило – играе ли мечка в двора на съседа, бъдете нащрек. Без значение е дали съседът воюва с друга държава, с някакви талибани (възможно негови си) или с претендент за трона. Ако се очертава мечката да почне с вашия двор, важи същото.

Съставете си план за действие отрано. Няма да оцелее в сблъсъка с реалността, но може да е от сериозна полза. Посоки за бягане при нужда, осигурена мобилност, нужни запаси, уговорки. Имате ли го, и да не сте го задвижили, при нужда ще действате много по-бързо, отколкото ако тепърва го мислите, и ще пропуснете по-малко важни неща. Преди съставянето изчетете това описание докрай и си водете бележки, ще са от полза.

Важен момент: самопреценка. Ако сте нервак, успокойте се – нервите съкращават живота. Ако сте инертен човек, забързайте се – последни се смеят не закъснелите, а оцелелите.

Задължително: разчитайте единствено на себе си. Съдействие от правителство, хуманитарни организации и прочее – ха дано, ама надали. Подсигурете си всичко нужно ви сами. Ако има как – със запас и за други. И имайте готовност да (съ)организирате каквото се налага.

Какво можете да направите? Ако сте сам мъж в отлична кондиция, имате много варианти. Всеки друг има само два: действие навреме или роля на жертва в пиесата.

Ако (ще) ви напада друга държава – според управленците ни. Ако ще ви мобилизират да се биете, снабдете близките си с това описание и им помогнете. Ако няма да ви мобилизират – действайте вие по него.

Идеята за самостоятелна борба с оръжие е според съратниците ви и противника. Ако противникът ви е армия, особено професионална, имате шанс срещу него ако сте част от професионална армия. Ако той не е армия, а вие имате умни, смели, решителни, организирани и най-вече много съратници, имате шансове. Нямате ли ги, на кантара е въоръжението ви. Имате повече и по-голям калибър дула от него – ако искате, бъдете герой. Нямате – недейте, само ще наторите растенията някъде.

Ако не воювате, рискът е според къде сте. По-малко населено място – по-малък риск. Забутана планинска махала – прекрасно. (Стига да не е по някаква причина цел или транзитна точка за воюващите, например близо до важен обект.) Голям град – при масово насилие е гробница, махайте се оттам, преди да е почнало, после може да няма как.

ЕВАКУАЦИЯ

Евакуация навреме

Това ще рече поне денонощие преди екшънът да наближи града ви. Ако правителството има отлично организирана процедура за евакуация, можете да я следвате. Ако не (което и се очаква у нас), действайте самостоятелно. Особено ако правителството ви успокоява, че няма нужда.

Планиране

Правилната посока е обратната на тази на екшъна, и накъдето той е най-малко вероятно да завие или стигне. Ако има как, преценете предварително накъде ще отидете и проучете терена. Ако ситуацията позволява договорки с местните, ги направете. Не е гарантирано, че ще ги спазят, но има шанс.

Набележете поне две места, където да отидете – основно и резервно, по възможност в различни посоки. Забутани махали из планината са идеални: вода се намира и е постижимо да си наемете подслон и дори да купите храна. По-слабо населени, по-неизвестни, по-далече от големи населени места – по-добре, конкуренцията ще бъде по-малко. Ако сте ходили там и познавате терена, или още имате време да отскочите и да го огледате, прекрасно. Ако не, разучете го през Google Maps, докато още имате интернет, и си нахвърлете карта на ръка или я разпечатайте. Карти на е-джаджи имате само докато батерията държи, а може да няма къде да я заредите.

В такава ситуация за пари се броят само наличните. Каквото имате в банка, го нямате – навярно окончателно. Изтеглете колкото можете. Ако проблемите са местни и не се очертава да пораснат, пазете парите си в левове. Ако са или могат да станат национални, обърнете повечето в евро. Ако са международни, и Европейският съюз вероятно ще бъде засегнат, търсете долари. Злато и скъпоценностите са още по-полезни. Приемете риска да ви ги вземат – може да ви откупят живота.

Най-добре изчезнете с кола, технически стегната и запасена. Ако нямате, договорете място в кола при близък, може срещу компетентност от това ръководство. Ако не стане – с какъвто транспорт можете, докато е навреме, още ще има как. Мотоциклет носи по-малко от кола, но когато няма риба... Даже на велосипед можете да возите 30-40 кг по-бързо и по-далече от пеша.

Багаж – не повече отколкото можете да превозите. Ако не сте с ваша кола - колкото можете да носите на ръка. Документи, едри пари, скъпоценности – под дрехите. Портмоне с малко пари – в достъпен джоб, за дребни харчове или за престъпници.

Придвижване

Ако пътят натам е задръстен, опитайте се да заобиколите по друг или дори мислете за резервната дестинация. Усетете се веднага, докато не са ви запушили отзад.

Ако няма как да се измъкнете, бъдете кротки и разбрани. В такива ситуации хората са уплашени и лесно психясват, искра агресивност може да взриви тълпата. Окажете ли се сред касапница, участвате в нея, независимо дали го искате. Следете за психясали и стойте по-далеч от тях. Стигне ли се до конфликт, спринтирайте по-надалеч – ще се върнете, когато положението се успокои. Колата няма да можете да я опазите така или иначе, по-добре да пострада само тя, отколкото и вие.

Ако срещнете свои военни, не ги крънкайте за помощ, освен ако не сте жестоко загазили. Такава обстановка значи за тях бойни задачи, ще бъдат нервни до дупка. Психясват като всички останали, само че с оръжие в ръка. Досаждате ли им без отчаяна причина, ще е късмет, ако само ви набият и изритат. Изобщо идеята, че военни или хуманитарни екипи, медицински работници, всякакви власти, попове и прочее са длъжни на каквото и да е за вас, си я пъхнете където слънце не огрява и я дръжте там до пълно нормализиране на ситуацията. Ако някой се смили – прекрасно, но това е жест, не задължение. Бъдете много благодарни.

Ако срещнете мародери или военни ви разпоредят нещо, помнете: в такива ситуации права, собственост, достойнство и т.н. има по-въоръженият. Вие не сте, а те са и припряни – изпълнявайте безпрекословно. И най-дребен проблем ще го решат по най-бързия и лесен начин – „няма човек...“. Вземат ли ви бандити колата, молите ги да ви оставят куфара с дрехите. Откажат ли, не гъквате. Заплашвате ли ги, си просите куршума. И да смъкнат дрехите от гърба ви, пак мълчите. Чисто голият оцелява по-лесно, отколкото мъртвият оживява.

Укриване

Трябва да изкарате там, докато стане безопасно да се върнете у дома. Рядко ще е повече от месец, в малка страна за толкова размириците стихват, едната страна побеждава и т.н.

Поддържайте отлични отношения с местните, ако трябва на цената на пари и услуги. Не сте на курорт, а оцелявате и зависите от тях. Дойде ли бедата, ще ви скрият или издадат според както сте си постлали.

Не си и помисляйте да мародерствате и бабаитствате, дори ако сте много закъсали и местните ви изглеждат лесна плячка. На село хората поддържат ежедневни връзки, всеки познава по няколко ловци – гражданин, дори с автомат, няма шанс срещу пушка в непозната гора. Проплаче ли от вас някой, няма да рискуват да ви оставят живи и свидетели няма да има. Изчезне ли местен, и вие ще изчезнете – дори да не е ваше дело, няма да разследват. Ако някой наоколо мисли иначе, местете се моментално по-далеч от него, защото като дойде възмездието за глупостта му, за вас ще е късно.

Вода вероятно ще има. Храна и подслон трябва да си подсигурите. Не сте в позиция да се пазарите, каквито и да са станали цените. Ако не приемат левове, плащайте с валута, злато, работа, запаси (затова е добре да имате в излишък).

Подслон: през топлите сезони е важен, през зимата животоспасяващ. Настоявайте да си платите, дори ако е изоставено. Имиджът е мъдра инвестиция. Стая в къща на местни – супер! Място в обора при добитъка – смърди, но ще оцелеете. Плевня – вътре ще вали по-малко от навън, а с малко работа можете да уплътните стените да не духа. По-добре е от нищо. Колата става, но хабете горивото за отопление само в най-краен случай. Мобилността е по-важна. Палатка – ако е стабилна и имате опит, става за топлите сезони, за зимата само в най-краен случай. Съберете дърва от където и колкото може – повече, отколкото смятате, че ще ви са нужни, излишното ще го размените за нещо полезно. Палете огън само със съгласието на собственика, и отлично подсигурете да не запали нещо (включително с искри в дима).

Храна: при размирици може да ви трябва и за повече от месец. Селата нямат складове – и да ви продадат, ще е малко, така че пригответе си запаси и за себе си, и за размяна, и за по-закъсалите. Пестете храната. Добър момент за диета – яжте за оцеляване, а не до ситост. Гответе колкото ще изядете веднага. Яжте и последната трошичка, облизвайте и последната капка мазнина. „Не го обичам“ го забравете – може ли да го издържи стомахът ви, става. Гнусливост, хранителни претенции и прочее не са еволюционно изгодни в тая ситуация.

По-малотрайното се яде по-напред. Поразвалено пробвайте да спасите с чистене, миене и готвене: варенето дезинфекцира по-добре от печенето, пърженето – от варенето; по-дълго – по-добре. Пробвайте да събирате в гората каквото местните ви подскажат, че става за ядене.

Ако нямате никакви запаси, търсите за кого да работите каквото ви кажат срещу малко храна. Половин робство е, но това е положението, да сте се запасили.

Използвайте всяка възможност да зареждате телефони и важни джаджи. Когато не са ви нужни ги дръжте изключени, пести батерия. Зареждачка от гнездото за запалка на колата е полезна дори ако нямате кола - автомобилист пък може да няма зареждачка, ще му услужите срещу това да зареди и вашия телефон.

Интересувайте се от ситуацията. Колкото повече информация и колкото по-безопасно придобита, толкова по-добре. Информация от местните – прекрасно, плащайте за нея без колебание! Официални медии, например радио в колата - чудесно, но ще чувате от него каквото иска да чуете който ви контролира. Пресявайте чутото.

Евакуация не навреме

Важно: ако градът ви вече е обкръжен, или в него се водят боеве, а вие сте още там, сте за Дарвинова награда. Ако имате и семейство, я печелите от раз, особено ако то ви е задържало, вместо вие да го изкарате. Ако четете това достатъчно рано, се погрижете да сте се евакуирали навреме.

ОЦЕЛЯВАНЕ В ГРАДА

Какво да правите

Дори само да сте обкръжени, токът и водата вероятно ще спрат още първите часове. Запаси от храна в големия град има за няколко дни, след това идва глад. Запаси от вода няма изобщо и жаждата е още по-бърза. Магазините ще бъдат вече затворени и разграбени. И да имате скрити запаси, въоръжени банди ще ви ги вземат и вероятно ще ликвидират свидетелите (вас), полиция няма да има. Ако разполагате с повече и по-голям калибър оръжия от тях, можете да ги отблъснете. Ако не, при съпротива или заплахи към тях сте храна за гарвани.

Спре ли водата, имате в бойлера и в казанчето на тоалетната – не го пускайте! Все си е водопроводна вода и можете да изкарате на нея и седмица. И да смърди тоалетната, от това не се умира. Извор, особено минерален, е добър вариант, но дотам и обратно е път, в бойни условия рискувате живота си, а извън тях целият град ще е там. Ако имате обеззаразител и филтър, вода от река или езеро става, но също е път и риск. Завали ли дъжд, запасете от капчука всяка капка и също я обеззаразете, по покривите курешки колкото щеш.

Придвижвайте се само при крайна нужда. Забравете любопитството. В градски бой повечето неща се вършат тихо. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Само във филмите показват с пръст да мълчите и си продължават. Ако група е заела позиции за градски бой, няма да ви жали. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха, може да ни издадат“ е отработена процедура.

Ако опасността наоколо са мародери, се движете въоръжени и на големи групи – хиените предпочитат слаба плячка. Ако наоколо има бойни действия, се движете поотделно, иначе сте групова цел. По промъкващи се в стил нинджа се стреля задължително, вероятността да са врагове е висока. Движението нощем или по здрач също е опасно, в днешно време има термални камери – движете се само през деня. По който прилича на военен, се стреля без предупреждение – забравете за камуфлажа, дори ако това са единствените ви дрехи. По цивилни рядко се хабят муниции: погрижете се да сте много очевадно цивилни.

Военни обекти, полицейски участъци, управленски сгради, транспортни възли и подобни имат стратегическо значение, за тях се воюва – избягвайте да сте наоколо. Не се мотайте и около болници, защото и двете страни искат да си карат ранените там, ще воюват за тях – а при бомбардировка ги бройте ударени. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле. Ако живеете до такова място, се преместете спешно по-далече, включително на цената на запасите ви. Труповете нямат нужда от нищо.

В такава ситуация нямате собственост и не си и помисляйте да си я защитавате. Ако въоръжени нахлуят у вас и ви заявят, че това вече е тяхната позиция, протестирате само ако искате куршум в главата. Не им е до вас – пречите ли, решават проблема по най-бързия и лесен начин. Съгласявате се усмихнато и си обирате крушите моментално – врагът скоро ще ги удари, и надали с пуканки. Ако си харесат друго място близо до вас – също. Нямате вече и кола, тя е само мишена. Ако успеете да я размените за някой стар пистолет с десетина патрона (например в местния полицейски участък) или нещо друго полезно, браво.

Ако сте сам мъж в добра кондиция, имате избор. Ако дългът ви зове да се биете за каузата си или да се грижите за другите останали в града, можете да си го позволите.

Разумният вариант обаче е да изчезнете оттам. Ако сте жена или имате семейство, това е задължителният избор – не са женски времена и семейството стои над каузите.

Ако сте жена, за в случай на сам насилник носете скрит на удобно място нож - по-безшумен е от пистолета. Сам по тези времена върлува отпадъкът на дори тази категория, не го жалете. Каните отрепката насаме откъдето лесно ще се измъкнете. Вадите оръжието докато не ви гледа, ако е нужно го залисвате. Забивате в окото или през стомаха нагоре към сърцето – оставите ли го жив, вероятно така или иначе ще ви убие. После бягате моментално, умират бързо само на кино.

Ако насилникът не е сам, нямате оръжие или не ви дава сърце... гадно е, но по-добре оцелейте. Престорете се на „лесна“, това е стимул да ви запазят жива за после. Живите бягат и един ден търсят възмездие, мъртвите не.

Измъкване

Ако семейната принцеса не разбира нуждата от измъкване, спешно наваксайте пропуснатото ѝ възпитание с някоя гьостерица. Ако физическото възпитание не е опция – приспивателно в храната.

За жени е трудно, но възможно. Малки момичета най-добре облечете като момчета. Нула номер подстрижка е убедителна, плитките ще порастат пак, а в такива ситуации въоръжени педофили много и лесно разчистват жертвите и свидетелите. Тинейджърки и млади жени гримирайте да изглеждат отблъскващо, например като болни от нещо заразно. Реплики от сорта на „който не гледа с кого спи, е така“ помагат пред мизерабили. И да има някой непукист, другите може да не искат да им лепне заразата през следваща жертва (подсетете ги „загрижено“). Жени на средна възраст гримирайте и облечете като по-възрастни, като на 60 е достатъчно, повече е преиграване, ще го видят. Гримът трябва да е убедителен дори при поглед отблизо – не е ли, по-добре без него. Актьорство без опит е издайническо, привлича вниманието – не рискувайте.

Хора с инвалидности, които им пречат да се измъкнат от обкръжението или от престрелките, могат да погубят цялата група. Най-добре ги измъквайте със само един съпровождащ, по-малка група оцелява по-лесно и един човек е по-малка загуба. Не звучи красиво, но на практика дава повече шансове.

Ако някоя от страните държи стабилно района, няма да са твърде нервни, можете да пробвате да се договорите да ви пуснат. Шансът е малък, но да се бяхте махнали навреме.

Град се обкръжава обикновено по околовръстното шосе, по него е най-удобно. На места спецификата може да променя това – отчитате я. Първи етап – стигате до обкръжението. Втори – преминавате го.

Стигането е задължително пеша, денем, в цивилни дрехи. На гръб – раница с припаси, например за три дни. Под дрехите, вързана за тялото, торбичка с още припаси за около ден. Пак под тях, отделно от торбичката – лични документи, без нищо ценно с тях, най-добре в прозрачен плик, да се вижда че не са интересни. Документи за собственост – сложени отделно, може да са ценност за мародери. Парите и скъпоценностите най-добре да са скрити, ако щете в гащите. Ако основната опасност по пътя са бандити – оръжие (ако имате), а ако са военни – без. На гърдите не носете нищо обемисто. Наложи ли се да залегнете, ще ви улучат по-лесно, когато нещо ви повдига над земята.

Отпред се вижда, че не носите оръжие, а отзад – не: заметнете раницата със здраво прикрепен бял чаршаф. Цивилен ли сте, няма да си издават позицията със стрелба по вас, най-много да ви подържат на мушка. Целият ви вид трябва да показва, че не сте интересни, просто се махате. Не вървете по средата на улицата, но и не се промъквайте. Движете се като цивилен с нула боен опит.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирате и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я, така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат. Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките, често хората се съгласяват. А и да вземат всичко, поне сте живи.

Десет километра на ден е отлична скорост в бойни условия. А може да нямате възможност да вървите по права линия – ако между вас и целта има боеве, колкото по-отдалеч ги заобиколите, толкова по-добре. И на километър да сте от нея, може да ви потрябват няколко дни да се измъкнете.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците с високо вдигнати ръце и с викане, че се предавате. При възможност гледайте да отивате към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки.

Ще ви претръскат до дупка. Съгласявайте се – нервни са, по тях стрелят, лесно могат да ви надупчат. Ще ви привика офицер, надали по-старши от лейтенант. Бъдете учтиви и разбрани, но не е нужно чак да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли успешно, сте излезли от града – с едни дрехи на гърба си и без нищо ценно, но живи.

Оттам нататък оцелявате както можете. Опитвате се да се доберете някак до където бихте се добрали с удобен транспорт и сума ти припаси, ако бяхте тръгнали навреме.

АКО СТЕ ПРЕСЛЕДВАНИ

Бягство

Ако сте привърженици на губещата кауза и тя е кротка и мирна, можете да рискувате да останете, прибирайте се. И всичко ваше да е унищожено, вие не сте, а иначе щяхте да бъдете.

Ако победилата кауза не е мирна и кротка, сте в положението на германски евреи през октомври 1938. Особено ако сте популярни с каквото и да е – популярността привлича внимание, погледнат ли ви под лупа, ще открият възгледите ви. В българската и някои други традиции ще имате два варианта – масов гроб и концлагер, по избор на победителя.

Ако се колебаете каква е победилата кауза, играйте на сигурно.

Ако ни победи враждебна държава с планове да продължи по-нататък, армията ще ѝ бъде нужна там – няма да я заделя, за да удържи територията. За тази цел ще събере тук отрепките, ще ги въоръжи до зъби и ще им обещае безнаказаност за всичко, плюс оставане на върха ако отчетат добро справяне. За тях това ще е шансът на живота им и ще имат нужда за отчета от ликвидирани „врагове“. Който има нещо за грабене, подходящ е за убиване или изнасилване, или дори просто е популярен и се сетят за него, е стърчащ кандидат за списъка. Шансът да го пропуснат е под този на руска рулетка. Има държави, за които този подход е традиция, дори ако армията им няма да воюва другаде.

Ако случаят се очертава такъв, нито Кристалнахт ще закъснее, нито Аушвиц. „Днес не става така“ и „те не са такива“ някои германски евреи също го вярваха през 1938 г. Не ставайте вдъхновение за филми, няма да ви стопли. Можете да тъгувате по доброто старо време и от далечно и сигурно място.

Ако държавата бъде поделена между каузите, гледате пак филма за Източен и Западен Берлин. Преценявате коя част кой Берлин е, избирате в кой е по-мъдро да останете, и ако не сте в него, се местите, докато още няма вдигната стена. Ако всичко е в лошия кюп – бягайте.

Колкото по-далече от победилата кауза се спасявате, толкова по-добре. Ако това е агресивна държава, най-добре към враждебни ѝ държави със силна армия. Ако става въпрос за религиозна или идеологическа кауза – към държави, където почвата ѝ е най-малка. Ако не можете да я прецените – към мирни държави с добра икономика, там до ексцесии се стига най-трудно.

Други критерии за избор на убежище са знаене на езика, познаване на обществото, близка култура, дали има там кой да ви помогне, дали държавата приема бежанци, колко лесно се стига до нея и т.н. Дори всички заедно обаче нямат значение, ако враждебната кауза ще ви настигне там – ако постоянното бягство не ви харесва, такива места отпадат.

Пристигнете ли, най-напред искате убежище. Убежище (asylum) е различно нещо от бежански статут (refuge). Второто го дава агенция на ООН, вие надали ще го имате. Първото е за преследвани, това ви трябва. Нужно е да можете да докажете, че сте преследвани – при бягството грабнете каквито доказателства са достъпни. Много страни ще ви пуснат да поискате убежище само ако можете да влезете легално в тях, например имате виза или не ви е нужна за влизане – това също е фактор за подбор на дестинация. Имайте предвид, че при по-сериозна патаклама може да не ви пуснат да влезете дори ако имате виза. Да бяхте влезли навреме.

Различните страни имат различни процедури и спазването на процедурата е ключ към успеха. Проучете каква е, където планирате да отидете, още преди да сте стигнали там. Водете си в процеса добре организирани записки. Повечето държави имат официални документи по въпроса на някой правителствен сайт, издирете ги и ги прочетете няколко пъти внимателно. Намерете интернет форуми по темата и инвестирайте няколко десетки часа в четене на актуалните записи, ще научите как реално стоят нещата – може да се окаже, че каквото е достъпно на теория, не е приложимо на практика, и че трябва да смените целта. Почти навсякъде в подходящи държави има организации и адвокати, които биха ви помогнали про боно – издирете координатите им, колкото повече толкова по-добре, в такъв момент трудно се намират свободни. Запишете си всичко във файлове, най-добре на смартфон, таблет или лаптоп, който ще носите, по възможност с копие на надежден сървър. Организирайте го да е удобно за намиране на каквото ви е нужно.

Ако преди да стигнете до избраната от вас страна, сте минали през друга, където избраната от вас страна смята, че няма да бъдете преследвани, може да бъдете върнати да искате убежище там. В случаи, когато това не е желателно, опитайте да го избегнете. Вариант е да е да хванете директен полет от България до крайната точка. Ако няма да ви пуснат да излетите за там оттук, купувате билет през интернет билет за полет дотам с междинно кацане през дестинация, от която ще ви пуснат да излетите, и се добирате до междинната точка както можете. (Към момента на купуването на билета е добре вече да не сте тук, авиокомпаниите обменят информация с граничните власти, а те с от който бягате.) Има шанс приемащата страна да не разбере за този обход.

Подборът на момент за бягство е фин. Пристигнете ли, преди преследванията да са започнали, могат да ви откажат бежански статут. (Обикновено е вариант да влезете в страната като туристи и при започване на преследванията да поискате статута. Не бива обаче да сте пресрочили позволения на туристи престой. Ако трябва, излизайте от страната за по ден-два и се връщайте в нея.)

Да чакате преследванията да започнат, за да тръгнете, е рисковано. Дори да научите за началото навреме, например да грабнат първо други, е много вероятно границите вече да бъдат затворени и/или да сте обявени за издирване. Ако е така, опитате ли да хванете самолета, ще ви арестуват на летището. Надали ще минете и като екскурзианти с автобус, паспортите ще се проверяват внимателно. В багажник на кола – проверките ще са старателни, и намерят ли ви, гърмят и тези в колата. Ако имате как да купите информация има ли ви в някой черен списък, не жалете парите.

При такъв вариант минавате границата нелегално. Предлагат ли ви канал, ако не е някой избягал навън през него, голям е шансът това да е капан. Потърсете друг вариант. Ако обаче ситуацията е сериозна – примерно ви търсят за арест, от който други не са се върнали – вече нямате много за губене.

Запазете плана си за бягство в пълна тайна от всеки, освен от който е задължително да знае, че ще изчезвате – максимум един-двама най-близки хора. С всички други внимавайте да не усетят нищо. Може да пуснете слух, че отивате за ден-два на курорт, командировка или гости на село – и да заподозре доносник, че ви няма, ще имате това време, докато се увери и донесе.

Изключете телефона, преди да тръгнете, или го оставете вкъщи. Удобни сте за следене по него. Ако ви трябва за GPS и за карти, сложете го в самолетен режим.

Минаване на граничен пункт

Ако имате връзка или сте наистина оправни хора, може да се пробвате на малък и глух пункт да бутнете рушвет, за да ви пуснат. Добре е да имате сигурна информация, че номерът минава – от човек, който го е използвал. Ако не познавате човека лично, може да е заложен капан. Ако информацията е в интернет, и да е била вярна, вече ще е капан – избягвайте мястото. Имайте предвид, че винаги е риск, това указание някой също може да го е взел предвид.

Рушветът трябва да е в размер, за който си струва да рискуват. Нямате ли толкова, рискът е висок, вървете по този път само ако абсолютно всички други са затворени и оставането е още по-опасно.

Ако ви е посочен човек, търсите него, тихо и дискретно. Ако не, издебвате някой от персонала на пункта, където няма да ви видят, примерно в заведение край него (може да чакате с часове). Бутвате му 100-200 евро или долара, давате знак към оттатък и питате колко. Следите физиономията му – ако усетите и най-малко подозрение, че нещо не е наред, изпарявате се на спринт по предварително планирана траектория (спътникови снимки на пункта в интернет са от полза при подбора ѝ). Със сигурност ще ви гонят, но може и да не ви стигнат.

Ако даде знак „не“, му оставяте парите, дори ако ви ги връща – издаде ли ви, ще рискува после с обясненията. Кажете ли на разпит, че сте му дали повече, няма да му повярват, че не е присвоил част, ще е в кюпа – има шанс да се сети и да си мълчи. Благодарите, тръгвате си спокойно и в момента, в който сте извън полезрението му, спринт по траекторията, докато не е премислил.

Каже ли сума, не се пазарите, купувате живота си. Ако я имате, кимвате. Ако я нямате, но не ви достига малко, казвате колко имате и гледате ще се смили ли. Ако сте много под исканото, няма причина да рискува – тръгвате си, дори ако наглед е съгласен, шансът да ви издаде е скочил. (Ако ви спре и попита колко имате, има шанс – пробвайте. Ако каже, че не става, казвате изрично – и да ви хванат, никога не сте го виждали и не сте говорили с него. Има шанс да ви повярва, ще е по-спокоен, рискът да ви издаде спада. Изчезнете ли от полезрението му – спринт по траекторията.)

Каже ли ви да чакате някъде, чакате – но не точно там, а където ще виждате уреченото място и другите възможни точки за негово наблюдение и обкръжаване, и можете да се изпарите оттам при нужда незабелязано. Появят ли се няколко души на други точки за наблюдение на мястото, или опитат ли се да приближат или обкръжат вашата, това е капан – изчезвайте.

Ако само един дойде на мястото, рискувайте да идете. И също внимавайте непрекъснато – усетите ли капан навреме, имате някакъв шанс да избягате. Ако вземе парите и само ви се изхили, му казвате, че върнете ли се, ще пуснете анонимен сигнал, че сте му дали два пъти повече. Ако ви заплаши с арест му отговаряте, че ще кажете същото на колегите му, пък той да му мисли как ще дели с тях. А пусне ли ви, си запазва колкото иска, пък е хубав човек, добре е парите да си за него. Залогът е голям, но има шанс да се полакоми и да ви пусне.

Нелегално пресичане

Ако сте в добра физическа кондиция, сложете лека раничка на гръб и пресичайте границата нелегално. За предпочитане е към страна, която не е приятел на онези, от които бягате – шансът да ви върнат оттам обратно е по-малък. Подборът на място е максимално далеч от пунктове и постове, ако има как да научите къде са. Избягването на капани е по същите правила.

Заграждения има само на някои места откъм Турция, и без сериозни промени няма да успеят да ги вдигнат навсякъде. До популярни топографски точки по границата – върхове и прочее – обикновено има пътеки и от двете страни, и ако ви спре патрул, можете да лъжете, че сте туристи (ако положението позволява). Ако сте с раздърпан вид, без багаж и по вас няма лесни за намиране компромати - бог Перун ви е казал да му се поклоните от върха, или нещо от сорта. Лудите свършване и спирка нямат, да ги арестуваш или да хабиш муниции по тях е смешно. (Ако ви пуснат, но ви наблюдават, се връщате след поклона от върха – ще пресечете границата после, когато престанат да ви обръщат внимание. Иначе куршум може да ви настигне и оттатък.)

Подробна карта е много полезна, ако няма патрул да я намери у вас. Местните са безценен, но и рискован източник на информация. Ако им обясните, че си спасявате живота, може да спечелите малко симпатия. А ако за благодарност им оставите прилична сума, може и да не искат да ви издадат – разкажете ли за нея, може да им я вземат, а граничните райони са бедни и хората там ценят парите.

Ако не знаете кого да попитате, подбирате вечер в местната кръчма някой пияница - в идеалния случай самотен - и го черпите до правилната степен на наквасяване. (Ще рече вече неспособен да лъже умело, но още способен да говори.) Преструвате се, че пиете с него - за такива хора събутилникът е скъп близък. След това му давате пари и му казвате колко много пиене може да си купи с тях. Осъзнае ли го, няма да ви лъже - за него парите са пиене, а то е върховна ценност. След това му казвате, че ви интересува информация как да пресечете границата, и че ако ви хванат, ще ги пратите да му вземат парите. (Те надали ще пропуснат това, и той ще го знае.)